Но щом изляза вън от "нивелация", разбирам - бива ме теоретично.
Умея с конска доза оптимизъм да заредя отчаяни познати,
но аз самата в делника реален понякога пречупвам си крилата.
Тогава ми се иска да се срещна очи в очи със силното си "АЗ"
и то да ме подсили със надежда, и с вярата, че има втори шанс.
Това не го разбирам - как умея за някой друг без страх да се "сражавам",
но стане ли въпрос за мен - не смея да бъда борбена - и съжалявам!
Е, имам си я силата във мене, но рядко проявявам я на глас,
по-лесно ми е тук в стихотворение да го напиша: силата е с нас!
И както във войните междузвездни във нашите си делнични войни
да бъдем силни, умни и успешни, да не забравяме - и по-добри! :)
© Мария Борисова Всички права запазени