Силен човек
Виждам се във светлина облян,
която ме възнася към небето
и няма болка, страх и срам,
пречистен съм - живея във детето.
Детето, онова, което си играе
с къдриците във майчината люлка,
расте щастливо - мисли и нехае
за вчерашната - миналата болка.
Болката - когато вчера се препъна
на тротоара в плочката неравна.
А днеска тетивата на живота си опънал,
стрела съм аз във точкатат отправна.
Стрела, изпълнена със вяра и надежда,
със мислите скъсява всяко разстояние.
Когато пожелая - тя ще ме отвежда
в реалните мечти на моето съзнание.
© Николай Стойчев All rights reserved.
