Jul 28, 2006, 10:17 PM

Silencio...

  Poetry
879 0 0

Тишина...
замлъкнете мисли мои,
не искам да те чувам, подла жено,
уличнице зла....
проклета самота....
израстнала със мен,
хранена от въздишките ми.

Тишина....
Предателство, изкупено с кръвта
все още се процежда
през белега тъй пресен,
напомня ми, че не съм каквато съм била.
Млъкнете хора, аз за вас се жертвам....
дишането спря....но поемам дъх отново-
навик да се боря.
Глас от спомени, на някого принадлежа...
от пръст създадени на пръст ще станат,
а ние пак ще сме лъчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роксана Медичи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...