Силната жена
но вътрешно крещя без глас.
Привидно съм щастлива,
но привидно, както вече споменах.
Душата ми е тъжна,
сърцето ме боли
и мъничка сълзичка
проблясва в моите очи.
Тя е малка,
бляскава, невинна,
но аз премахвам я с замах,
че не трябва никой да разбира,
че плача аз.
За пример сам на всички:
aз съм силната жена,
опора съм на близки,
на всекиго помагам в беда.
Затова премахвам и втората сълзичка,
и не позволявам трета в очите ми да заблести,
че приятелите ми на мен разчитат за това
да съм силна и непоколебима,
да съм силната жена.
© Карина Кирова All rights reserved.
защото ще дойде миг,когато цялата насъбрала болка ще избие и тогава ще страдаш повече. Да плачеш и да покажеш чувствата си не е грях и не те прави слаба ... понякога точно това ни прави силни, защото хората не обичат да показват чувствата си, прикриват ги и дори лъжат.Бъди себе си, бъди истинска!
Поздравявам те за прекрасния стих