Dec 3, 2006, 9:12 AM

Силната жена

  Poetry
4.7K 1 7
Привидно се усмихвам,
но вътрешно крещя без глас.
Привидно съм щастлива,
но привидно, както вече споменах.
Душата ми е тъжна,
сърцето ме боли
и мъничка сълзичка
проблясва в моите очи.
Тя е малка,
бляскава, невинна,
но аз премахвам я с замах,
че не трябва никой да разбира,
че плача аз.
За пример сам на всички:
aз съм силната жена,
опора съм на близки,
на всекиго помагам в беда.
Затова премахвам и втората сълзичка,
и не позволявам трета в очите ми да заблести,
че приятелите ми на мен разчитат за това
да съм силна и непоколебима,
да съм силната жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за прекрасното стихотворение!!! Никак не е хубаво да си в такова положение! Дори бих казала, че е ужасно! Но нека сме силни! Поздрави!!!
  • Но не можеш винаги да поттискаш болката,душице защото ще дойде миг,когато цялата насъбрала болка ще избие и тогава ще страдаш повече. Да плачеш и да покажеш чувствата си не е грях и не те прави слаба ... понякога точно това ни прави силни, защото хората не обичат да показват чувствата си, прикриват ги и дори лъжат.Бъди себе си, бъди истинска! Поздравявам те за прекрасния стих
  • И най- силната жена плаче...всъщност, какво значи силна жена? Тази която плаче или тази която сдържа сълзите си?
    Силната жена обича без да наранява, и плаче, ако тя нарани без да виждат сълзите и...
    Бъди жена, а силна или слаба времето ще покаже!
  • Бъди щастлива! Има време да разбереш какво означава да си Жена с главна буква! Пожелавам ти да станеш именно такава! А дотогава - вярвай в себе си и бъди такава, каквато имаш сили да бъдеш, каквато ти се искаш! И мисли за своето бъдеще!
  • Как няма да си силна, нали си все пак Жена Поздрави!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...