Дори когато падне в пропастта
и я окалят с мръсните си длани,
тя няма да целуне глупостта -
милост от палача да измоли.
Това е силната жена
и в слабостта си даже е велика,
погледни как нейната сълза
се стича по лицето и попива.
Оставяйки след себе си следа,
която никога не можеш да забравиш,
нали събуди в тебе съвестта,
която толкова години заглушаваш.
© Ивето All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
