Oct 1, 2007, 5:13 PM

Силната жена? 

  Poetry
753 0 13

Омръзва ми да бъда силната жена,

да се събуждам, стиснала юмруци,

с усилие да вдигам аз глава

и да разбивам ледени буци.


Пристенва болка, понякога плача

и уморено протягам ръце,         

като че искам да сграбча 

сила Отвъдна за мен.             


Във моята постеля пуста

и мрака на въздух студен,

обиди и омраза не пъплят,

но липсва дъх притаен.


----------------------------- 

Невдишала още, запалвам цигара,

прелиствам живота - миг отреден,

поглеждам деня, като пътник на гара, 

тревожно очакващ поредния трен...

© Криси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е хубаво!Браво
  • Детелина, Дани, благодаря, че се отбихте!
  • Прегръдки, много е хубаво!
  • Вълкът кожата си мени, но нрава НЕ...Поздрави!
  • Благодаря, Плами и Доре, стоплихте ме всички!
  • Браво!!!
  • Маги, Жанка, благодаря и на вас. Как не обичам да съм тъжна...благодаря за подкрепата!
  • Тъжно,но хубаво сихотворение!Пожелавам ти да се чувтваш щастлива,а не да съжаляваш,че си силна жена!
  • Криси, написала си всичко от сърце,
    много ме натъжи и развълнува,с болка
    и самота е пропит стихът ти , но аз
    ти желая обич и късмет, никога не е късно,
    а и с нас няма да си сама. С обич за обич.
  • Благодаря на всички, но най-много на Валя, защото и аз усещах липсата на ритъм на места, но нямам още опита, а и днес не ми е най-хубавия ден. Все пак, "пипнах" го - очаквам съветите на всички, може би с общи усилия ще се получи? Предварително благодаря!
  • Поздрав!
  • не е лошо, обаче ритъмът ти се губи на места
  • Браво за хубавите сравнения, съпричастна съм!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ДОБРЕ ДОШЛА!!!
Random works
: ??:??