Симфонията на живота
Плуваш си като ембрион щастлив
в уюта на топлата майчина утроба.
Очаква те светът толкова красив,
изпълнен със своята доброта и злоба.
Напред, бурно към светлината
се устремяваш в избрания ден.
Посреща те сияеща, засмяна Земята,
с шанса от мрака да бъдеш спасен.
Като малък пълзиш и се смееш,
изучаваш нови предмети и хора.
Наистина е весело да си живееш,
без за сърцето да има умора.
Влагат в тебе големи надежди,
гадаят какво ли после ще стане.
Ти само присвиваш леко вежди -
кога ли пълзенето ще престане.
Изправен това е друго съвсем,
чувстваш се вече силен и горд.
Завинаги си независим и спасен,
започваш своя живот като лорд.
Докато научиш едно или друго,
ето, оказва се, че вече си голям.
Не чакаш за теб никакво чудо,
да се бориш би трябвало сам.
Плашиш се от някоя самоизмама.
Към любовта все нещо те влече.
Срещнеш ли истинската, голяма,
знай, от това няма нищо по-добре.
Да понесеш жестокостта на тирани,
сълзи, страдания на милиони бедни,
илюзорното щастие на „богоизбрани",
човешките безумия, така вредни.
Да осъзнаеш защо си бил роден,
в мислите си да бъдеш различен,
на светлите мечти да си в плен,
от хората да си безкрайно обичан.
Да оказваш помощта си на всеки,
да цениш живота с неговите капризи,
да прокарваш на доброто пътеки,
да пускаш хората в сърцето без визи.
Тази симфония е толкова стара,
звучи отдавна на нашата планета.
За краят й винаги публиката става,
с аплодисменти от нея тя е приета.
http://www.youtube.com/watch?v=CmYKzGprA0g&feature=related
© Васил Георгиев All rights reserved.
