Симпатия
По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща,
добрите дъждове са медни сокове.
Мишле кръстосва шарената палуба,
играе на въже, люлее котвата.
А пеят с екипажа капитаните,
почукват руля с мрака на лулите.
Копнее гларус време за оставане,
нагазил до колене в плитчините.
Побрана в раковина синя приказка,
течения в дълбокото повежда.
Луната - нежна вещица, разплита
заспали брегове от ситни мрежи.
В такива часове дочуват рибите
как сенките отдават се на страсти -
събличат и последните си ризи...
И връзват думи с живи водорасли.
