> Както в парка кротко си стоях,
> чувам в тишината нечий смях.
> Обръщам се и що да видя -
> двама влюбени, че чак да им завидя.
>
> Той нежно, страсно я прегръща
> тя свенливо с поглед му отвръща.
> Усмихват се като, че ли са живи
> тез две мраморни статуи, красиви.
>
> "Дори когато положиха те в гроб студен
> не успя смъртта да те вземе от мен. ...