May 4, 2014, 10:48 PM

Сине

  Poetry » Other
703 0 7

СИНЕ

 

Сънувах те тревожно, сине мой,

молих се за тебе във нощта.

Голям си и поел си пътя свой,

но молих се за тебе от душа.

 

Че младостта с премеждия безброй

пресреща те усмихнат, смел.

Дано те пази, сине, ангел твой!

Дано посока вярна  да си взел!

 

Тревожно те сънувах, сине мой,

не мога да те взема във ръце

и да те пазя от опасности  безброй.

Любов ти праща майчино сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Майчината любов е най- чистата, най- святата и не знае граници. Майката е тази, която най- малко желае да се случи нещо лошо на детето й, но винаги си мисли най- лошото за него.
    Благодаря на Елена Костадинова и отново на Елена Гоцева за топлите думи и одобрението на творбата ми.
  • Отново чета със сълзи на очи... когато е свят празник... и когато е най-разделното време на България... и сърцето късам на две половини - тук и там - на 1500 км от тук...
    Сполай ти за този стих!
  • Любов ти праща майчино сърце!
    Поздрав, Ани!
  • Благодаря на Иванка Морарова, на Ана Милушева, на Елена Гоцева и на Надежда Ангелова за топлите, чудесни коментари.
  • Трогателен и нежен стих!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....