Необятна синева, простори сини,
през тях препускаш, като пътник в самолет.
В надпревара с ветрове недостижими,
с минимален шанс, крепящ се на късмет.
А билетът вече е еднопосочен,
малка грешка в траекторията, бум.
Всеки милиметър трябва да е точен,
иначе изчезваш без да вдигаш шум.
В хоризонта ясен падне ли мъглата,
знай, че тука задължително ще спреш
и когато чуеш спусъка в тъмата,
късмета ти при други ще се озове.
Мраморния надпис само ще остане,
като доказателство, че си живял,
а борбата никога не ще престане,
в нея още никой не е оцелял.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Поздравления!