Aug 15, 2006, 8:50 PM

СИНЕВА С МЪГЛИВИ ХОРИЗОНТИ

  Poetry
739 0 7

Необятна синева, простори сини,
през тях препускаш, като пътник в самолет.
В надпревара с ветрове недостижими,
с минимален шанс, крепящ се на късмет.

А билетът вече е еднопосочен,
малка грешка в траекторията, бум.
Всеки милиметър трябва да е точен,
иначе изчезваш без да вдигаш шум.

В хоризонта ясен падне ли мъглата,
знай, че тука задължително ще спреш
и когато чуеш спусъка в тъмата,
късмета ти при други ще се озове.

Мраморния надпис само ще остане,
като доказателство, че си живял,
а борбата никога не ще престане,
в нея още никой не е оцелял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...