Синева в Погледа

В прегръдката ти тих пристан намирам,

където светът изчезва в магия.

Ти си моята сила, с теб аз не спирам

да вярвам в любовта,пълна с чиста светлина.

Ала най-силно ме пленява една черта -

дълбочината в твоите сини очи.

Като ясно небе, като морка вода,

в тях грее светът,който тихо мълчи.

Когато ме гледаш, всичко спира в мига,

потапям се в безкрая на тази синева.

Твоят поглед е моята звездна дъга,

дар,който нося в душата ми, с вяра.

Две сърца,едно до друго, с обща съдба,

в която твоите очи са фар и светлина.

С тях всичко е лесно, дори и борба,

защото любовта ни е вечна топлина.

От Ралица

С много любов

За Теодор Миков