Mar 27, 2016, 10:29 PM

Синият покров над мен

812 0 0

Кой ме обрече

на тая безлунна самота?

Кой заглуши шепота

на върбови листа?

Кой разруши гнездото лястовиче

под стряхата ни плаха?

Кой в мъгла забули слънцето?

Кой прати вятъра камшик

плътта на душата ми

да шиба и да мачка?

 

Господи!!!

Стаеният ми от болка вик

нима не те стряска?

Моля те!

Не се бави!

Тръгвай!

Тръгвай завчаска!

Болката ми е гръм.
Мълния е тя,

болката ми свята.

Само тя крепи

синия покров над мен, виж,

в купола на твоя земен храм

тя мята се, стене и гърчи се.

 

Защо съграденото  с любов,

                                 с талант,

                                 със труд

                                 руши се?

                          

Господи!

Не чуваш ли?

Мълнии раздират синевата!

 

 

Накъде?

Моята обич  накъде -

към ада или към Рая

мен, невинната, ме тласка?

 ………………………………..

  

Дали слънцето някога пак

по косата ми - за нощ една

побеляла - ще ме докосва

и  ще ме дарява с ласка?

 

23.10.1998г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...