Синор
на Иван Джурелов
От радостта да подариш
до болката да споделиш –
една невидима бразда
докосва нашите сърца.
И всеки тегли своя дял,
но мисълта, че си живял
като мечта у друг човек
те прави ведър, светлолек!
И обич в тебе разцъфти
и си готов за него ти
да вървиш до сетен дъх,
да превземаш връх след връх!
Но драмата започва тук,
усещаш как коварен плуг
разсича твоята душа...
Но молиш се: "Дано греша!".
Събираш помисли добри,
забравил болката дори...
Надеждата (за кой ли път?)
се завръща в твойта гръд!
Но в нечакан, тъжен ден,
се виждаш в синор обграден...
И канят те: "Излез от там!"
И зъзнеш в болката си сам.
© Стойчо Станев All rights reserved.
