Jan 29, 2022, 1:42 PM  

Синовете, есенни придворни 

  Poetry » For kids
525 9 27

Септември рожбата девета станал

и радвал се на името си чудно.

А Август пътя тилилейски хванал

в горите, дето се събуждат бури.

Да бъде помирител на сезони

поискала Годината щастлива.

Послушен бил. Без отказ да отрони,

подал ръка на Есента красива.

През всички дни от първата декада

раздавал щедро слънчеви жълтици

и топлото море било награда.

Но аз ви казах вече и за птиците

във приказката предна. Пак се връщам.

Ятата се събирали за полет,

напускали гнездата – техни къщи –

за да си дойдат тук, но пак напролет.

Разтворили крила и отлетели

на километри хиляди от жиците,

където хора вчера ги видели.

Звънец в школото викнал учениците

и класните им стаи закипели

от гласовете звънки на децата.

А тъжен бриз със сламена капела

танцувал по брега на самотата.

Така, изминал път наполовина,

Септември майчини заръки следвал.

Доволна била от сина Годината,

но ветрове започнал да преследва

и станал друг. В самия край на дните

той Есента поканил на престола.

Дърветата обагрили косите,

но яростно събличал ги до голо.

Тогава син десети на земята

родил се. Тя Октомври го нарекла.

Той царствен бил и греел от позлата,

в началото и него слънце пекло,

да трупа сладост гроздето в лозята

и тикви да растат на килограми.

Завърнал даже циганското лято,

Октомври искал брат си да посрами.

Донякъде успял, но неусетно

мъглите с бели фусти заиграли,

а слънцето, зад облак щом просветне,

било за малко. Дъждове валяли.

Стопаните обрали плодовете

и всичко, що дарила им земята.

Отново сняг затрупал върховете,

а сприхав вятър брулил дървесата.

Кълвачът само чукал и обаждал,

че има още работа, горкия.

А как и единайсти син се ражда,

за вас, деца, аз утре ще разкрия.

© Мария Панайотова All rights reserved.

- Ще носи име Март синът ми трети! -
Така решила майката Година.
Щастлива била баба му и с трепет
по всички хора с радостта си минала
да ги завърже с бяло и червено ...
  1380  27 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти за отделеното време, Роси! И за топлите коментари - също!❤️💜💙💚💛
  • Сътворил си прекрасна поредица, Мари! Четох ги последователно и сякаш годината мина пред очите ми!
  • Иржи, щастлива съм да те видя на страничката си, а още повече след този чудесен коментар!🤗
    Хубава, здрава и вдъхновена да е седмицата ти, мила!💕
  • Интересна поредица ни представяш, Мария, сякаш правиш хороскоп на всеки от нас....Това предполага много наблюдателност, а и така художествено облечено!...Сега ще проверя какво съм пропуснала и минал ли е вече моят Водолей?!
  • Не е беда, че трупаш ти години,
    Септември няма никаква вина.
    Животът се изнизва и ще мине,
    но ти бъди щастливата жена!🤗

    Благодаря за среднощния маратон из моите приказки, Доче!❤️
  • Септември ме подсети, че пораствам
    и триетажна торта ми поднесе.
    Ох, чувствам се приятно и ужасно
    (една година още ми натресе)
  • Деска, радвам се, че намина и прочете, както и, че ти е харесало!😍
  • Много хубаво, Мари!❤
  • Колко си щедър към мен, Ники!😍
    И колко много ме радват твоите коментари!
    Благодаря, приятелю мой!🤗
  • Цялата поредица е вълшебство!
    Чакам и финалната част!
    Браво, Мери❤❤❤
  • Мила Сени, приятно ме изненада с присъствието и коментара си!😍
    Благодаря ти!🙏
  • Отличный, полон смыслов и метафор интересный стих!
  • През нощта ще го оправя, сега се радвам на интереса и не искам една сгрешена буквичка да ме лишава от него, Ирка!🤣😍😄
    Ели, благодарна съм за твоя мил коментар!😍Хубава вечер ти желая!
  • Хубав стих, много интересно хрумване! Поздравления, Мария!
  • Този най-малък брат Сечко вдъхнови и сложи началото на поредицата, така че аз съм му признателна, независимо от това, какво място ще заслужи в предизвикателството, Светличка.
    Благодарна съм ти за топлото отношение, приятелко!🤗😘❤️
  • Топло и уютно е в твоята поредица, Мария, въпреки че ухае вече на зима. 🌞Успех и на най-малкия братец!
  • Кети, къде се беше изгубила, мила, не съм те "виждала" отдавна! Ти си прочела тази част от поредицата, която пуснах днес, но тя започва с
    " Най-малкият син". Ако ти е интересно, потърси я!😘❤️
  • Много красив стих, много класически, изчистен, грациозен, чете се с лекота!
  • Започва да ми става мъчно, че със следващата част ще сложа край на този проект. Но нищо, друг ще се зададе на хоризонта!😄
    Прегръщам те, Тони!🤗😘
  • Хубаво продължение, Мария! Много ми хареса, браво!
  • Благодаря за отделеното време и интереса, Митко!
  • Браво! Чакам образите на следващите братя...
  • Остана само още една част, но през седмицата ще завърша цикъла и ще публикувам финала.
    Прегръщам те, Наде!🤗
  • Сладкодумна талантливке, разказвай още!
  • Момичета, благодаря за добрите думи! 😍 Радвам се, че харесвате тази детска поредица! Спокоен да е денят ви, Нина и Мини!💕
  • И за тези братя най хубавите думи, толкова си сладкодумна, Мария, ще харесам всичките месеци покрай тебе, макар че с някои не искам да се срещам! Поздравявам те!
  • Какво да кажа, освен че много ми хареса отново!
Random works
: ??:??