Синовни мисли
Надявам се, че в мир почиваш, мамо,
загърбила житейските угрози.
Небето както виждам, е голямо,
дали и там насади брат ми лозе?
В мен мъката не спира и ме пари,
но ти почивай в мир, почивай, мила.
Остане ли пък бате без цигари,
в престилката си, знам, пакет си скрила.
Навярно облаци сега напридаш,
усукваш тънката небесна прежда.
Кълбетата грижовно в кош събираш
и може би надолу все поглеждаш...
Не гледай с този тъжен поглед, мамo,
за живите не трябва да се жали.
Ръката ти лежи на мойто рамо
и в дни горчиви с нежност пак ме гали.
... Сега почивай, подвила кротко крак.
Светът познава хиляди светици.
Но аз сред всичките ще видя как,
най-святата плете за мен терлици.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
