Синя приказка
Утро блесне ли, кеят ме вика
и по чайките праща ми зов,
а морето в мъгла сребролика
ме посреща със изгрева нов…
Кораб бавно към слънцето гони
помъдрелите сини води,
а вълните се влюбват греховно
и прегръщат самотни скали…
Синя приказка в синя омайност
пише кеят на свойте скали,
дето скрита е нашата тайна
във очите на щури вълни…
Всяко утро мен чайки кресливи
тук ме водят – на кея скалист…
Твоя лик по русалки красиви
ми изпращат… и спомена чист…
Ноември, 2010г.
Тополовград
Николай Дялков
