Ще удави в мекото си синьо
вечерта съблечените клони.
В стъпките задъхани на влюбени
времето на топъл дъжд се рони.
После спира - кратко като мигване,
и навярно се превръща в цяла вечност.
А те вярват, че ще е завинаги,
щом и утре е така далече,
щом нощта като река приижда
и ги къпе в лунното си бяло,
засияла цяла, за да вижда
времето, в една целувка спряло.
© Христина Мачикян All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
