Две небеса се борят в мен,
зелено и синьо.
Едното е старо, като света
и ми навява тъжни спомени.
И ме боли от пеперудените му облаци,
от безбрежността на безкрая му,
от кадифените му помисли,
от които не излезе нищо красиво.
От силния му размах, боли
и от това, че още живее в мене.
Зелените му лоши помисли
не предизвикват в мене пролет, ...