Синът на парахода (...)
Синът на парахода
Иво се роди! Моряк!
Бащата - Гошо - е на борда.
Не знае, милия, къде и как,
да дене мъжката си гордост!
Не знае (пък и няма как),
че пътят е трънлив и стръмен.
От вечер та до късен мрак,
от днес - дордето съмне.
#
Години има занапред
сина си да познае.
В Безлунна вечер (без липи отпред)
в Морето да гадае,
какъв голям и колко силен
пораснал, непокорен.
Дали на път, дали в чужбина
или... до бащин корен...
#
Накрая Иво се Роди!
Очаквахме го с трепет!
Да бъде! Да е със следи!
Живот да е! Напред е!
5 Август 2006, Намур, Китайско Море
© Симеон Дончев All rights reserved.
