Сирма
- Какво ти е, чедо в сърцето,
че жално високото гледаш?
От Шар планината, Калето
надоле си поглед не сведаш...
-Най- свята ми, майчице свидна,
поробиха моята Ружка.
По Гергьовден черната свита
отнесе ми вярната дружка.
Не питай за мойто теглило,
че змия е в пазва моминска,
не търся ни дом, ни белило,
сал правда душата ми иска.
Тъй рече през сълзи и тръгна,
зора да спасява с момците.
Щом в мъжки си дрехи осъмна,
подире ѝ тръгнаха сѝте.
И дълго в усои прокобни,
при Барбура и в нисък Кърчин
през гънките бродеше родни,
люто гледаше поглед ѝ син.
Кобурите пълни държеше,
Амза бей улучи в челото.
И в черни си кърви гореше,
но силно излезе сърцето.
Тогаз разгадаха момците-
девойка ги водеше в дело.
Провисна халка на леските:
- Да видим, момиче тъй смело!
Щом с първия изстрел улучи,
засрами им думите мъжки,
невяра им мигом отучи,
и страх, и съмнения кръшни.
Пред нея чела си склониха...
Най- трудна бе тая мишена.
- Води ни!- сърце си откриха.
- Войводо!- земята изстена...
* Сирма Войвода- реална историческа личност, родена през 1776 година. Истинското ѝ име е Сирма Кръстева. Името Сирма означава „магия” (от гр.), но същевременно в някои краища на България се използва и за „сърп”. И в двете си значения то напълно отговаря на характера и действията
на героинята. След като изчезва най-добрата й приятелка – Руж(к)а, похитена заедно с още няколко девойки от богат местен турчин, на Гергьовден 1794 година, младата Сирма събира дружина и се отдава на хайдутството.
Това според някои автори става още преди тя да е навършила 20-годишна възраст. В продължение на над двадесет години Сирма войвода действа из Македонския край – Дебърско, Кичевско, Крушевско, около Прилеп. Най-интересното е, че Сирма е била начело на хайдушкия отряд, без никой от хайдутите да е наясно, че лидерът им не е мъж. Щом научили за това, Сирма предложила на хайдутите различни начини за избор на нов войвода. Всеки път, благодарение на изключителните и качества, изборът винаги падал върху нея.
© Ивита All rights reserved.
