Apr 8, 2011, 9:05 PM

Ситуация 

  Poetry » Love
875 0 8

За кой ли път съм в тази ситуация,
една безлична вечер у дома,
а спомените ми нуждаят се от ампутация,
ти трябваше да си останал в миналото... както досега!


За кой ли път те виждам в съня си,
а след това безличен те превръщам в мечта.
И колко още тези стъпки ще отъпквам,
от тях към теб пътека не можах да извървя.


Зад моите стени се пази тази тайна,
пред света до глупост те отричам...
„един човек от мойто минало...” и толкоз,
а наум крещя, че още те обичам.


Усмихвам се, а чувствам се разбита!
Аз никога не смеех да те гледам в очите,
душата ми от безнадеждност е пропита,
но никой... никога не ми видя сълзите!


Но все едно е вече всичко...
аз пак съм тази ситуация.
Една безлична вечер у дома,
а спомените ми нуждаят се от ампутация!

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??