" Ще живея така, все едно умирам,
ще те обичам така, все едно умираш. "

Сива обич

Дъх последен ми остана,
да шептя, да дишам
или тихо да ридая?
Спомен във виздишката
събирам, ковчези от болка
в пръстта заривам.
Нека да изчезна,
нека да ме няма.
Спомените нека да
потънат в забрава.
Ала с дъх последен
думи две изричам,
не, не, че те обичам,
или че за брак ще коленича,
не, няма и на друга да се вричам.
Времето, което ми остава,
искам да полея със жарава,
и като феникс от
спомените изгорели
да възродя мечтите ти умрели.
Върви, живей!
Без мойта сива любов проумей,
че в цветовата гама на страстта
не присъства сивото, а вечността.

Сива обич, сив живот,
сиви думи и сив анекдот.