May 23, 2006, 10:42 AM

Сивият град 

  Poetry
982 0 3
По улици сиви безкрайни вървя,
скитам се сам в безликия град,
от тихите спомени отново скърбя,
толкова самотен и толкова млад.
Разминавам се с хора стотици,
но се чувствам откъснат от тях,
защото празни са тези улици,
не ги ли запълва нейният смях.
Дръзката ми природа е опустяла
и само Тя е способна да я пробуди -
безкрайно дългата ни раздяла
болката позадрямала отново събуди. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??