Сивкав ден
Угасват булевардни сенки.
Потрепва синкава тъма.
Там някъде нашепва вятър
и милва моята коса.
Тъга пристяга безпощадно.
Измръзнало крещи умът.
Днес сиво е, на обич гладно...
потискам гърчовете на плача.
Студено е навън, и вътре в мене.
Дочувам грохота на океан.
Какво ли болката ще ми отнеме?
Дали и утре ще съм в нейна длан?
Забързвам стъпки угнетено.
Защо не мога да летя?
Огнище у дома не е стъкмено,
но не посървам от това.
У нас аз кротко ще се свия,
в постеля нежна от сатен,
с въздишка облекчено ще открия -
отминал е и този сивкав ден...
29.11.2007
© Криси All rights reserved.
