Jul 28, 2011, 2:24 PM

Сиво

712 0 1

Родена бях.

Но вече съм различна.

Дълбоко потопена в сивото море на пустотата.

Прерязани криле и студ.

Мъртвешка тишина - безизразни очи.

Студена съм. Готова бях, но вече не...

Дълбоко в мъртвото море.

Умирам тихо.  И никой не разбра.

Небето си остана нямо в своята синева.

Потапям се в дъното. Стопявам болката.

Превръщам се в сива бездна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиана Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...