Сияние сред тишината
Сред тишината тихо те зове
сърцето ми - не питаш ли защо?
В мечтите ми се раждат дъждове,
а в погледа - сияйно зарево.
Когато те сънувам, все мълча -
да не изчезнат мигове вълшебни.
Във мислите ми ярка си звезда,
в зениците ми - тайнства съкровени.
По устните ми капчици мечти,
по кожата - оттенък от желания.
Очите ти ме водят в светлини,
където няма страх от разстояния.
Луната помни стъпките в нощта,
а изгревът нашепва твойто име.
Сълзите ми се сливат със солта -
една любов към заник ще поеме.
Той, вятърът, изпраща порив нов,
разнася спомени към висините.
Със сенките отминалият зов
рисува образа ти сред мъглите.
Нощта мълчи от обич и тъга,
звездите в шепот тих се разпиляват.
Сърцето ми бездомно в самота
те търси в сънища, които обещават.
А утрото през златен рог крещи,
че любовта не гасне след раздяла,
в сърцето ми завинаги си ти,
звезда - на моето небе изгряла.
© Златка Чардакова All rights reserved.
