Тази вечер си облечена в сиво,
въпреки това изглеждаш красиво -
като сияйна звезда,
с рокля, извезана от ръцете на нощта.
Пристъпваш тихо на пръсти
и разгръщаш мигом мъгли гъсти -
като сияйна звезда,
танцуваш нежно в обятията на нощта.
От сън несънуван дошла,
безмерен дар от вечерната луна.
О, сияйна ти звезда -
твойто име е жена!
П.П. Стихотворението е подарък за моя добър приятел И.П., защото е вдъхновено от негова творба.
© Деница All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
