Скайп

Седях аз пред скайпа

питах се каква мозайка.

Пишеше без да спреш,

не разбирах, 

колко далече ще ме отведеш.

Продължаваха чатовете ни безкрайни,

по пътища за двама ни незнайни.

Там нейде отвъд действителността,

аз почувствах тази Свобода.

Уви, върнах се в реалността

превзе ме тази Празнота.

Накрая пъзелът остана ненареден,

а ние на хронологията в плен.