Скапаняк със свирка
Свиркам си. Здравите зъби строши
в мойта уста битието.
Учат ме: Никога то не греши,
сам си подритваш късмета.
Да, късметлия съм, вярвам си аз –
нося език непрехапан.
Само че в профил, дори и в анфас
скучен изглеждам и скапан.
Олигофрен щом отвори уста,
мигом потича му лига.
Как на живота си аз да простя,
че съм такъв шушумига.
Шепа мечти на закуска изял,
перчи се с хищните зъби.
Аз залинях и съм цял посивял,
всяка надежда пропъдил.
Захарче дава ми като на кон
опитомителят Време.
Слушай дресьора си! - първи закон,
станал за всички ни бреме.
Има карети, но те са за друг –
бентлита казват им вече.
Умните мацки от своя съпруг
пачки събличат му вечер.
С токчета ходят след пилинг мъже –
ех, че заразна баналност!
Може би, ако си сложа въже,
мъж, че съм ще е реалност.
Но ми е нужен кураж, а пък аз
свиркам си твърде безлично.
Въздух процеждам в последния час –
дар от живота комичен.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...
Comments
-
Как ми се извиняваш, като ученичка пред учител, недей така, Иржи! Когато можеш и имаш време, тогава ще прочетеш написаното от мен, тогава ще коментираш и то, при условие, че си струва да го правиш. Не се чувствай задъжена, тук има толкова много автори, които заслужават вниманието ни. Никога не се натоварвай от мисълта, че не си успяла да напишеш нещо под мое произведение - знам, че сме приятелки, знам, че искаш да ме подкрепиш и ти благодаря за тези чувства! Прегръщам те, миличка!
-
И стана така, че след късната доба, през деня бях като умряла хлебарка, а вечерта започнах коментарите и исках твоят да е "по- така", затова го оставих за накрая...Тогава започнаха гафовете, които описах към последния ми стих и разбрах, че сигурно и черна котка ми е минала път! Сега е рано, отпочинала съм и внимавам как пиша...Виж ти, сега монологът ти е в мъжки род и е много сполучлив! Това "Свиркам си" е аналог на "Не ми пука", "Все ми е тая" и правилно си го дала в употреба мъж, въпреки че и по- борбените жени имат същия стил на изразяване...Някак си е успокояващо...И двете с Пепа добре сте го употребили! А отношението ми към теб...ти го знаеш!
-
Видях тази "късната доба", в която си ми писала, Иржи. Това е достатъчна заявка за отношението ти към мен.
Благодаря ти сърдечно, скъпа! ❤️ -
Късна доба е, затова, утре ще те "преслушам", пак основно и задълбочено...
-
Ние право сме им дали
да ни мислят за абдали,
затова сега боли.
Но се питам аз дали
този цирк ще продължава?
Знам - развръзка наближава.
Роси, благодаря, че прочете и коментира, мила. Скъпи са ми думите ти! 😘 -
Сетих се за една турска дума - абдал. 🙂 В последните години ни взеха за такива. Много добро попадение, Мари! Актуално!
-
Винаги си добре дошло на моята страничка, лирично момче!
Зарадва ме коментарът ти, благодаря! -
Няма да се плашим, разбира се! Те, мъжете, са по-големи пъзльовци от нас, Вики!
Зарадва ме с посещението си! -
Докато можем да си свиркаме, нищо няма да ни уплаши
Поздрави, Мария! -
О, Юри, ти за други свирки ми говориш, изплъзва ми се мъжкото мислене, колкото и да се опитвам да говоря от името на лирическия! Ха-ха-ха! 🌈
Валюшка, дано ни е останало нещо по-добро, макар и да се крие за сега от погледа ни.
За къде сме без надежда! 🌈 -
Това ни остана.
-
Мини, завидно е твоето желание и умение винаги да си първа с коментара си. Благодаря ти за всяка добра дума! 🌈
Пепи, още сутринта ти казах, че предизвикваш вдъхновението ми. А ето, че и трио оформихме. Радва ме такова индуктиране на мисли, приканващо към творчество. Благодаря ти с прегръдка, скъпа! 🌈
Наде, дано останем в числото на тази "шепа луди" в които все още "живеят надеждата и вярата"! Без това как ще творим, мила? 🌈
Тони, когато съдбата ти избие зъбите, на практика не можеш и да си свиркаш. Но да не се отчайваме, иронизирането също може да звучи като предупредителна свирка. 🌈 -
Мария, да ме извиняваш! 😊😀
Свирките знам, че не са от дърва,
които за нищо не стават.
Трябва ти хубава, млада върба,
и талант без фалшива октава. -
Единственият начин е да си свиркаме.
-
Болезнената истина. Като чуя прайд, вече не си представям лъвове и лъвици. Болно време, болни нрави. Само в стиховете на шепа луди живеят надеждата и вярата...
-
"Захарче дава ми като на кон
опитомителят Време.
Слушай дресьора си! - първи закон,
станал за всички ни бреме." Много ми хареса! -
Много добре се е получило, Мария, зарадвахте ме и двете. То така или иначе зъбите ни се чупят, поне да не боли. В живота ни има толкова комични случки и хора, но не всеки може да ги опише, толкова поетично като теб! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
