Скитащият студ
Студът, облякъл новия си фрак,
танцува в улици безлюдни.
Поспира миг до къщния ми праг,
ослушва се и търси будни!
Навярно дири нечия душа,
която скита по нощѝте.
Разбира се, че може да греша.
Студът събира ли мечтите?
Защо да прави този жест –
да скита, после да намира?
Та този господин си има чест!
Излязъл е да дефилира.
Студът, облякъл новия си фрак,
потропва бавно със бастуна.
Поспира миг до къщния ми праг,
след него вее вятър и фъртуна...
Детелина И. Стефанова 🍀✍️
© Детелина Стефанова All rights reserved.
