Скитница
СКИТНИЦА
На брега на себе си живееше,
в недрата на поредна дълбина,
душата си смирена разсъбличаше,
но, никой правилно не я разбра.
Нападаха я... хулеха безбожно,
поредната й крачка плаха,
във всяка мисъл и желание,
съзираха те Адова заплаха.
И скиташе, завихрена от ужас,
и носеше на раменете си вина,
и плахо сутрин се пробуждаше,
във капката на чистата роса.
Така живееше... дълго, безконечно,
от примирението направи дом,
във него приюти се наколенно,
но, не... оказа се, поредния подслон.
И тръгна... скиташе без милост,
наказваше чрез себе си духа,
на вещиците тайно избродирали
в сърцето й безмилостна съдба.
Но, тук е... някъде наблизо,
минава между вас, със поглед от сатен,
в душата й живеят пеперуди,
така възкръсваше тя, ден след ден.
© Силвия All rights reserved.
