Jun 9, 2009, 5:30 PM
Скитница
Отдавна мина времето, когато
копнеех да съм нечия любима.
Да се раздавам щедро и богато
и нищо във замяна да не взимам.
Обичах в сутрините с птичи крясък
да крия радостите си в ъглите.
Размесила тесто от бухнал пясък,
закуска да приготвям на вълните.
Във мидени черупки да наливам
от аромата гъст на ветровете.
Две рохки стъпки нощем да приспивам
във топлия покой на снеговете.
Когато дадох всичко без остатък,
потърсих любовта за милостиня.
Тя хвърли ми петак и поглед кратък...
Превърнала се бях във просякиня.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотно е. Поздрави!
-
Поздравления Дима!
Страхотно! -
Аплодисменти! Друго, просто не мога да кажа! -
Поздравления!
Страхотно е!
Удоволствие бе да те прочета!
Поздрав, Димитрия -
Ще те очаквам, да знаеш!
-
Ех, Петя, бях миналата седмица във Варна, така сажалявам, че нямах възможност да ти се обадя да се видим! Но следващия път - обещавам!
-
Докосваш, Дими!
Ах, как докосваш...! -
Страхотно!!! Поздравления!!!
-
Да се надяваме!
-
Радвам се, че те открих и прочетох!
-
Не се отчайвай, защото тепърва любовта ще ти връща всичко, което си раздала!Прекрасно стихотворение!Прегръдки
-
Креми, и аз се радвам да се върна!
-
Прекрасно написано творение! Отбивай се по-често!
-
Валя, благодаря ти!
-
Прекрасен стих, страхотни образи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
