Скитница
Отдавна мина времето, когато
копнеех да съм нечия любима.
Да се раздавам щедро и богато
и нищо във замяна да не взимам.
Обичах в сутрините с птичи крясък
да крия радостите си в ъглите.
Размесила тесто от бухнал пясък,
закуска да приготвям на вълните.
Във мидени черупки да наливам
от аромата гъст на ветровете.
Две рохки стъпки нощем да приспивам
във топлия покой на снеговете.
Когато дадох всичко без остатък,
потърсих любовта за милостиня.
Тя хвърли ми петак и поглед кратък...
Превърнала се бях във просякиня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
Аплодисменти! Друго, просто не мога да кажа!
