Потропват токчетата звънки
през синята пустиня
на деня,
подобно песничка
дъждовна
по ламаринения покрив на мига.
По глезена на утрото се стичат
две струйки от лъчиста
светлина
и очертават формата
гальовна
на приближаващата се жена...
Кервани преминават покрай нея
а тя нехае
и си свирка със уста.
За скитничето
тайно си мечтае,
което беше срещнала - в съня!
© Йоанна All rights reserved.
Усмивка и от мен -
И според възможното
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
