Скитниците нямат дом

Poetry

1.4K 0 37

Не чувам вече траурни камбани.

За Бога, бил си скитник по душа.

Душата си със моята нахрани,

за други... не остави и троха.

Ах, чувам крясъка на ято птици.

В очите се разбиват стъкълца.

И сляпа съм, останах без зеници,

опадаха небесните перца.

Забързан към проклетото си време,

отиваш си с ненужните мечти.

А аз по-малка падам на колене,

изправям се, но все почти, почти..

Разбирам скитниците нямат дом!

А колко лесно е да бъдеш ничий

и колко страшно е да си в затвор,

и колко трудно е... да не обичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

refab (Фабер)

"Аз, скитникът

Един ден ще порасна
и в небето на живота ще полетя
но едно дете какво знае
не може винаги
да са ведри годините
после една септемврийска нощ се събудих
вятърът по кожата
върху моето тяло
яснотата на звездите
кой знае къде беше моята къща
и онова дете, което си играеше на двора
Аз, който съм скитник и нищо друго
нямам пари в джоба
но там горе ми остана Бог
да, пътят е отново там
градът изглежда като пустиня
но едно дете какво знае
после една септемврийска нощ си тръгнах
огънят в камината
не е по-топъл от сутрешното слънце
кой знае къде беше моята къща
Аз, който съм скитник и нищо друго..."
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=g2WfZ-OgRNQ">IO VAGABONDO</a>

2011-01-11T11:02:00+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Много силен, въздействащ стих, Ники!
Поздравления!

2011-01-10T11:49:37+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Добре си го казала!

Светъл ден, Ники!

2011-01-09T09:54:42+02:00
velikataniki (Николина Милева)

хубав ден

2011-01-08T09:33:35+02:00
feia (Вилдан Сефер)

С пожелание към лирическата за достойно изправяне!

2011-01-08T09:29:30+02:00