Когато вечер тиха меланхолия ме сполети,
аз погледа обръщам към далечните звезди
и търся в блясъка на тяхното сияние
изгубения път на моето страдание.
И толкоз спомени за дни предишни,
толкоз приказки, истории излишни
откривам аз във светлосините далечини,
във повея на вятъра и летните зори.
Излишно е, излишно и ще бъде
да бъда скитник в собствени мечти -
сега е нощ, разкошна нощ
и аз ще спя под лунните лъчи.
© Бранимир Сбирков All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
