Скитникът
Луната е пълна. Заспали петли
с крилата си топлят часовници скришом.
Промъква се паднал от клоните лист,
със стъклена мъка дъха си издишал.
А скитникът бавно протътря крака
с пробити от ходене вехти галоши,
с прояден балтон от молците. Така,
изпаднал до дъното, мръсен и рошав,
си влачи съдбата в торба от найлон.
И стиска в ръката, съсухрено-грозна,
един избелял от сезони картон,
надписан „Късмет от живота си прося“.
Тъмнеят звездите, и скитникът пак,
понесъл си тежката орис бездомна,
се връща до вече изтрития праг
на къща, която отдавна не помни.
Такава – без покрив, врата и комин,
без никой да чака, самотна и скучна.
Но с косия поглед на стар бедуин
му стана приятел най-вярното куче.
© Петя Павлова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса!
-
Хубаво...
-
Прекрасно поднесена история, поздравления!
-
Да, в тях живее жаждата за дом, но не и волята за такъв. А това ти безспорно си го пресъздала.
Няма нужда да защитаваш стихчето си. Факт е, че е събудило размисли. Думите ти сами са се защитили.
Имаш хубаво творчество. -
Ани, личното ми мнение съвпада с твоето. Просто ми се прииска да защитя стихчето си, и да не започваме дебат на тема - Що е скитник и има ли почва у нас.
-
Пете, спокойно. Аз също съм писала за скитници. Наистина предизвикват умиление. Но и съм имала работа в практиката си с тях, затова написах такъв коментар. Не мръдвам на милиметър от него.
А ти си пресъздала много добре общоприетото за тези хора. -
Много се чудя какво да отговоря. Някак ми идва да застана в глуха защита. Затова ще кажа само благодаря. Темата е тежка, и може много да се дискутира.
-
Грабна ме. Браво! Да споделя един въпрос. Към всички.Защо при толкова празни къщи, умуращи села, имаме бездомни? Защо?
-
По принцип скитниците са тъжна гледка. Но това е по-скоро избор за начин на живот, а не безизходица. Но е вярно, че предизвикват умиление. Както е вярно, че много от тях го използват, за да живеят живот, в който труда и отговорността към другите са непознати Много малко са на улицата заради безизходица. Ако това се случи, те бързо си намират изхода.
-
Много хубаво. Много!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И аз съм писала по тази тема:
Бездомникът
И той от майка е роден,
със обич е създаден,
а днес посреща своя ден
бездомен, сам и гладен.
Какво ли детство е живял,
каква ли тъжна младост;
какво е взел, какво е дал,
обречен все да страда?
Поглеждам го с добри очи
и бързам да отмина.
Край мене и светът мълчи,
забравил що е милост.
Уважавам позицията ти, Петя, а също и мнението на Ани Монева.
Като всяка истина, и тази ситуация е многолика – зависи от гледната точка...
Поздрави!