Скок в Бездната

Poetry

164 0 0

Когато мисълта сама облича

своята Словесна дреха,

на Лъжата всички маски свлича,

зове за бунт и гали за утеха,

изпаднала във творческото вдъхновение,

проникващо във всичките възможни Измерения,

а поетът отстрани стои и гледа

притихнал, смаян и учуден,

устремен към Светлината,

също като Слънчогледа,

потъва в най-магичното потапяне

на поетическата своя Лудост.

01.08.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0