Скреж преди смъртта
Излезнах навън,
а беше студено.
Да покарам колело
по тениска и къси гащета,
а беше студено...
Студ около мен,
несравним със студа във мен.
В сърцето ми има скреж, хлад,
душата ми изпитва глад,
за малко топлина,
за малко любов.
Студен, свиреп вятър ме удря в лицето,
сблъсква се със студа в сърцето
и побягва в страх.
Напират, бликват сълзите,
но не от камъчетата, впиващи се в очите.
Лек ветрец ми стопли душата,
лек ветрец изпълни празнината.
Усетил веднъж топлината,
летя към горещата целувка на смъртта.
Малко жал,
после малко във очите кал,
малко мъничка печал.
Вече нямат смисъл сълзите.
Малко счупени ребра в гърдите,
малко кръв от ушите,
малко смърт в очите...
а беше студено.
Да покарам колело
по тениска и къси гащета,
а беше студено...
Студ около мен,
несравним със студа във мен.
В сърцето ми има скреж, хлад,
душата ми изпитва глад,
за малко топлина,
за малко любов.
Студен, свиреп вятър ме удря в лицето,
сблъсква се със студа в сърцето
и побягва в страх.
Напират, бликват сълзите,
но не от камъчетата, впиващи се в очите.
Лек ветрец ми стопли душата,
лек ветрец изпълни празнината.
Усетил веднъж топлината,
летя към горещата целувка на смъртта.
Малко жал,
после малко във очите кал,
малко мъничка печал.
Вече нямат смисъл сълзите.
Малко счупени ребра в гърдите,
малко кръв от ушите,
малко смърт в очите...
© Лъчо Узунов All rights reserved.
