Dec 5, 2008, 7:26 AM

Скрита съм

  Poetry » Other
1.4K 1 12
Скрита съм.
От теб
и от всички.
Замразих
надълбоко любовта.
Тя иска от мен
да бъда открита
и да казвам винаги да.
Скрита съм.
Изстрадах всичко тайно,
във едно със моето сърце.
Единствено то е наясно,
защо изричам ти отново не.
Скрита съм.
Под друга кожа.
На моето второ Аз.
Без него аз съм обречена,
държи ме в пълната си власт.
Скрита съм.
Недей ме целува.
Не разсъбличай моята душа.
В момента тя отчаяна празнува,
своята прикрита самота.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...