Скритото познание
Бог в ябълката криеше познание.
Поисках го. И той ме прати на земята.
Не съжалявам за това изгнание.
И не коря пред смъртните змията.
За прошка , Боже, как да те помоля?
И пред иконата ти, как да се покая?
Като не сменям силната си воля,
с безплътните селения на рая.
Обляна съм от слънце, обвита от вятър,
целувана с огнени пръсти.
Живота си ще живея тук на земята
и ще обичам мъж непокръстен.
А когато умра и ме хвърлиш във ада
танц ще извия, в котела на Сатаната
и ако има прераждане,
ще се родя в кожата на змията.
© Миночка Митева All rights reserved.
