Скроено с усмивка
„Щом на него съм му муза - днес ще му ушия блуза” ..:)
Признавам си – не знам какво ù стана,
но нещо странно случва се с Павлина -
от заранта една муза я хвана,
обаче не за стихове във рима...
„Ще шия! – каза тя - За Димитров!”
Не зная аз изобщо кой е този,
но чух, че готвил хубаво... с картоф,
и даже пишел стихове и прози.
И ето на - седи сега Павлина,
крои плата със цвят на виолетки,
с усмивка гледа старата машина
и без кръчмар си прави разни сметки:
„Ще взема да отворя тук бутик -
по цял ден ще кроя и прекроявам
и без туй онзи именит критик
отсече, че за писане не ставам...”
Мърмори си тъй тихо под носа,
не забелязва как с потрес я гледам,
и що да видя! Тя върху плата
рисува сърчица с шивашка креда...
Пришива копчетата наобратно,
конците си оплита между пръстите...
Все повече ми става непонятно
къде сега на Лина са и мислите?!
Решавам аз направо да попитам
и стрелвам я със прогледа си строг:
„Защо конците толкова оплиташ,
ще счупиш модния ни оверлог?!”
А тя ме гледа някак пеперудено,
усмихва се и простичко отвръща:
„Недей ме хока! С мен се случва чудо!
И вече май не съм онази същата...”
То вярно, че не е! Това видях!
Чирак да беше - нямаше да дреме...
В шивашкото години с нея бях,
а днес една игла не мож да вдене!
Но тропа с крак и казва ми „Ще шия!”
Ще шие тя, обаче Любовта
направила ù е такваз магия,
че ей го на - убоде се с игла!
Скроено с усмивка:
Лина :)
© Павлина Соколова All rights reserved.
