Сама в леглото си заспах.
Сънувах нещо, но забравих.
Събудих се и малко полежах.
Станах и гимнастика направих.
Кафето пих си пак сама.
Закусих нещо там набързо.
Пошетах малко у дома,
а после кецовете вързах
и в парка тичах, ходих и седях,
по магазините поскитах,
но нищо ново не видях
и никого за нищо не попитах,
не срещнах никакъв познат
и никой с мен не заговори...
Самичка съм на този свят.
Ще трябва нещо, май, да сторя...
© Галина Белинска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
