Сама в леглото си заспах.
Сънувах нещо, но забравих.
Събудих се и малко полежах.
Станах и гимнастика направих.
Кафето пих си пак сама.
Закусих нещо там набързо.
Пошетах малко у дома,
а после кецовете вързах
и в парка тичах, ходих и седях,
по магазините поскитах,
но нищо ново не видях
и никого за нищо не попитах,
не срещнах никакъв познат
и никой с мен не заговори...
Самичка съм на този свят.
Ще трябва нещо, май, да сторя...
© Галина Белинска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
