Скъпа моя!
Аз знам, ти спиш сега,
затворила клепачи уморени.
Но знам, дори в съня си
се тревожиш,
страхуваш се щастлива
да си далеч от мене!
Децата ни,
щастливи и те ще бъдат,
разпръснати по света широк,
преодолявайки културния му шок.
Те са силни и щастливи,
когато буря ги не плаши,
когато болка ги не стига
и не викат нощем
ужасени в съня си.
Щастливи са,
ще ги видиш,
когато сме със тях
и споделиш ти всяка мисъл,
прекомерната ти обич
не е грях!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
