thedac (Димитър Драганов)
864 1125
Dec 13, 2018, 12:36 PM

Скъпа „моя“ 

  Poetry » Other
253 1 3

Господ Бог разпра небето, стара столица запя.
Търново е кът, където се оставя с ум следа.
Аз пребродих пет планети, чак в десета се запрях.
Студ в дланта ми синя свети и защо съм смел разбрах.

По дървесните върхари се изсипа топъл сняг,
а в купето въздух пàри – рай в душевния ми бряг.
По полета онемели стрелне се чакàл игрив,
а врабчето праща трèли на художника красив.

Той, градът, е мрачна стомна и говори ми за теб,
пих любов във зала тронна, без да мисля в три без пет:
и се плъзнах по живота на разчупения стих,
а в сърцето си от ноти, скъпа „моя“, теб открих.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??