Мисли объркани (бушуват)
в морето на чувствата (тихи),
думите тъжно си минуват,
сякаш отрязани (щрихи).
И стоя сам (на брега, там, до скалата)
и усещам как бие под мене (яростно водата)
но морето объркано също (разпенено прегръща небето)
или може би то целувка ми дава (бясна от страстта на сърцето).
Мисли прекрасни (лудуват)
в моето странно сърце,
защото скъпо усмивката струва
на нейното прекрасно лице. ...