Скършено
1.1K
0
2
Скършено
Спомен внезапен
мокри очите ми,
бръчки вдълбава,
връща годините.
Смисъл подгонват
мисли, не спират се -
усет компромис
трудно намираше.
Слаба поддавах -
мразех лавиране,
падах, но ставах -
нямаше спиране.
С опит се хвърлях
в ново обичане,
щом се препънех -
то вегетираше.
Стига се мъчих-
липсва привличане,
времето свършва -
следва умиране.
Сепна ме нечие
нежно „обичам те” -
римите шепнат,
трият очите ми.
© Ани Виделова All rights reserved.
