anvedi (Ани Виделова)
69 226
Aug 22, 2010, 6:41 PM

Скършено 

  Poetry » Other
829 0 2

 

 

Скършено

 

Спомен внезапен

мокри очите ми,

бръчки вдълбава,

връща годините.

Смисъл подгонват

мисли, не спират се -

усет компромис

трудно намираше.

Слаба  поддавах -

мразех лавиране,

падах, но ставах -

нямаше спиране.

С опит се хвърлях

в ново обичане,

щом се препънех -

то вегетираше.

Стига се мъчих-

липсва привличане,

времето свършва -

следва умиране.

Сепна ме нечие

нежно „обичам те” -

римите шепнат,

трият очите ми.

 

 

 

 

© Ани Виделова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Със сигурност никой не знае как успявате да е така. Резултатът обаче за всички е ясен. И следва живеене!
  • Обич си, Ани...
Random works
: ??:??