Вървя замислена и се усмихвам.
Усмихвам се, защото мисля си за теб,
защото с мислите по теб улисана,
живея сякаш в омагъосан плен.
Знам, че бариерите пред нас са много
и не трябва надежди скрити да тая,
но аз те искам, ти си сладка болка.
Гориш ме. И с теб надявам се да е така.
Копнея те и те жадувам.
Не ме отблъсквай, ще ме нараниш.
Целувай ме и ме докосвай. Докосвай и
целувай,
дори това да означава, че грешиш.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
