Той връхлиташе с яростна сила,
а с копита потъваше в пясъка
и с напрегналите му се жили
изпълзя със последния талсък.
И с гривата над очите, сияйните,
криеше километри пътуване,
капеща, като дъжд сякаш, пяната
го разкри, че до днес е тъгувал.
А луната бе кръгла софра,
но отхапал, погълна я в гърлото,
той я помисли за Сладка трева
и от тогава тя все е нащърбена. ...